1. Законът за Майката Земя – Боливия
През 2012 г. президентът на Боливия Ево Моралес прие в страната си Закон за Майката Земя (Пачамама) и интегралното развитие за добър живот – революционен законодателен акт, който преосмисля Земята и всички нейни обитатели като жива система с права, а не като стока, която трябва да се експлоатира. Законът има за цел да намали Адвокатска Кантора рисковете, породени от изменението на климата, чрез серия от мерки, предназначени да опазят природата и да ограничат човешкото въздействие.
2. Брутно национално щастие – Бутан
Разширявайки конвенционалните измервания на богатството чрез брутния вътрешен продукт (БВП) и включвайки непарични фактори като психологическо благополучие, жизненост на общността и качество на околната среда, Брутното национално щастие (БНЩ) в Бутан е сложен инструмент за изследване на общото ниво на благосъстояние на населението. Предложените политики в Бутан трябва да преминат през преглед на ГНЧ, подобен на оценката на въздействието върху околната среда в САЩ.
3. Закон за възобновяемата енергия – Германия
Законът за възобновяемата енергия на Германия беше приет, за да се гарантира, че страната намалява емисиите си на парникови газове и увеличава зависимостта си от възобновяеми енергийни източници. Законът се стреми да направи Германия неутрална по отношение на парниковите газове до 2050 г. и да намали значително емисиите до 2030 г. Благодарение на новите вятърни и слънчеви инсталации, както и на огромните инвестиции в реконструкция на цялата мрежа, пълното преминаване към възобновяема Адвокатска Кантора енергия до 2050 г. вече се превръща в реалистична цел. Законът се подновява редовно, като целите се актуализират, за да отразяват новите технологични постижения. Clean Energy Wire съобщи за най-новата версия на акта през 2021 г.
4. Закон за изменението на климата – Обединеното кралство
Обединеното кралство е първата държава в света, която е Адвокатска Кантора включила дългосрочни цели в областта на климата в националното законодателство. Законът за изменението на климата на Обединеното кралство от 2008 г. предписва намаляване на парниковите газове с 80 % спрямо базовата 1990 г. до 2050 г., както и редица мерки за постигане на тази цел. През 2019 г. тази цел стана още по-агресивна, като сега се цели постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г.
5. Департамент за градско земеделие – Куба
Когато Съветският съюз се разпада през 1989 г. и елиминира над 50 % от вноса на храни в Куба, малката островна държава трябва да измисли как да изхранва собственото си население почти за една нощ. Кубинското правителство осъзна, че това е огромна възможност не само за по-здравословна, но и за по-суверенна и ефективна хранителна база, като прие закон за градското земеделие. Адвокат Департаментът за градско земеделие изигра важна роля в раздаването на разрешителни за продажба на храни по време на жътва и помогна на градинарите да си осигурят безплатни права за ползване на земята. Сега е не само законно, но и безплатно да се адаптират неизползвани обществени земи в парцели за производство на храни.
6. Закони за колоездене – Нидерландия
В Нидерландия има специални закони за движение по пътищата за колоездене. Холандският генерален план за велосипеди от 1999 г. определя тези закони за движение, предназначени да направят колоезденето Правопо-безопасно и да насърчат нарастващата култура на колоездене. Законът за строгата отговорност е най-известният – и може би спорен – пример. Законът постановява, че ако има сблъсък между автомобил и велосипедист, в много случаи застраховката на водача автоматично носи отговорност. Може да звучи сурово, но подобни закони несъмнено са допринесли за популярността на колоезденето в Нидерландия, превръщайки го в привлекателна алтернатива на по-малко екологичния автомобил.
7. Автоматична регистрация на избирателите – Канада
Въпреки че регистрацията на избирателите в САЩ е доброволна и често води до объркване в деня на изборите и ниска избирателна активност, в редица други големи демократични държави има федерални избирателни списъци, които автоматично регистрират лицата веднага след като навършат 18 години или станат граждани. Канада, например, събира информация за избирателите при Маневвзаимодействието на гражданите с различни правителствени агенции, като целта е да се създаде универсална система за регистрация на избирателите. Това означава, че на гражданите не се налага да преминават през специален процес на регистрация, за да имат право да гласуват, а могат просто да се явят на избирателното място в деня на изборите.
8. Задължително гласуване – Австралия
Един от начините да се реши проблемът с ниската избирателна активност в изборния ден е да се принудят хората да гласуват. Няколко държави по света – от Сингапур до Демократична република Конго – прилагат задължително гласуване. В Австралия например Законът за изборите на Британската общност от 1924 г. изисква всички граждани над 18 години да се явят в изборното помещение в деня на изборите и да гласуват. За да се улесни гласуването, изборите се провеждат в събота и гражданите могат да гласуват на всяко избирателно място или да изпратят бюлетините си по пощата. Неизпълнението на гражданския им дълг може да доведе до глоби в размер до 57 USD.
